Реално е това, което остава в ума, сърцето, душата и духа на човека. Какво именно остава в сърцето, ума, душата и духа? В сърцето остава тъмнината, в ума – Светлината, в душата – Истината, а в духа – Любовта. Под думата “тъмнина” разбирам непроявената Реалност, т. е. Реалност без сенки. За невежите тъмнината е страшна, но за посветените представя велики възможности за Творческия принцип, който работи в света. Бог е в тъмнината и в Светлината. Ако не можете да намерите Бога в Светлината, ще го намерите в тъмнината, в големите страдания. В тъмнината човек може да научи това, което по никой начин не може да научи в Светлината. Ако се отнеме тъмнината от човешкия живот, заедно с нея се отнема и щастието му. Същото се отнася и до Светлината. Тъмнината е млада мома, а Светлината е млад момък, които се женят един за друг. Светлина за Светлина и тъмнина за тъмнина никога не се женят. Женитбата пък дава възможност на човека да се прояви. Сегашните хора още не разбират смисъла на тъмнината, вследствие на което страдат. Като се прояви тъмнината в тях, те страдат, недоволни са от нея. Щом се прояви Светлината, радват се. Голямо благословение е тъмнината в света. Като настъпи нощта, всички хора си почиват, за да се освежат на следния ден – деня на Светлината. Истината подразбира отношение на човека към Природата, към всичко живо, създадено от Бога. Тъмнината представя един неорганизиран свят, който очаква своите бъдещи условия да се изяви и прояви. Светлината е организиран свят, който е почнал да се проявява.
